Изтръпнал съм вече от цялата болка наоколо
в размисли като кладенци, точно както Софокъл
и сякаш ползвам бинокъл за обекти точно пред мен
всекидневно реещи се. С намръщени вежди
като апостол в премеждие
и със слушалки в ушите-те в друг свят отвеждат ме
Трудно намира се утеха в реалността, в която ходим
бих предпочел в кинотека безгрижно заедно да бродим
защото изстискваш сърцето си като килограм лимони
за хора, които допълнително в него забиват пирони
без дори трохичка от тяхното да се отрони
Със сълзи плакнем лицата си, както пороят-земята
заради чужди души, които по съдбовен начин с телесната си
красота привличат ни, а те всъщност
не са способни дори да забележат това
Сълзите ни за тях са като безобидна капка роса
Себеподобни с гротеско-заформени души
се опитваме да облечем с нашите
прекрасно-изваяни, от своя страна, душевни дрехи
и дори след като не им станат
продължаваме с молебни клетви, толкова ненужни
и толкова незначими като махленски вестник
Защо даваме любов на тези, които не заслужават
но не приемаме такава, от тези
които най-силно ни я дават
и дори да се опитваме противното- не става
и след това опровергаваме
добрите си същности с други добротетели
и не щете ли – после пак се определяме като индивиди сърцати
Прочетох някъде, че затова допринасят числата
под които сме родени – имаше логика
но после пак се запитах защо и те така са отредени
Заслужава ли човек да взима с пот решения
които едва оказват някакво влияние
ала лекомислено да отмята дълбоките начинания?
Предполагам поредната мистерия
пораждаща обичайни страдания...
...Всеки порив към любов
снет е от комбинация на безразличие и омраза
Всеки порив към омраза
снет е от комбинация на безразличие и любов
Сякаш не мога да чувствам, виждам в себе си дърво
което само на себе си е саботьор
Едва ли бих мигнал дори с едното си око
ако, да речем, вулкан избухне в близкия кръгозор
а на човечеството отдавна обявих раздор
В инвалидна количка съм, но вместо колела
движат я преработени изкуствени чувства
с които заедно преминаваме към следващото утре
където свирим заучени тонове
с неидентифициран инстурмент
където краката ми пак са кубчета цимент
но я почакай, нали затова съм в инвалидно превозно средство ?
Е...
...Предполагам няма друго решение...