ABSTACT - Другата съдбовна отплата / Drugata sydbovna otplata lyrics

Изтръпнал съм вече от цялата болка наоколо в размисли като кладенци, точно както Софокъл и сякаш ползвам бинокъл за обекти точно пред мен всекидневно реещи се. С намръщени вежди като апостол в премеждие и със слушалки в ушите-те в друг свят отвеждат ме Трудно намира се утеха в реалността, в която ходим бих предпочел в кинотека безгрижно заедно да бродим защото изстискваш сърцето си като килограм лимони за хора, които допълнително в него забиват пирони без дори трохичка от тяхното да се отрони Със сълзи плакнем лицата си, както пороят-земята заради чужди души, които по съдбовен начин с телесната си красота привличат ни, а те всъщност не са способни дори да забележат това Сълзите ни за тях са като безобидна капка роса Себеподобни с гротеско-заформени души се опитваме да облечем с нашите прекрасно-изваяни, от своя страна, душевни дрехи и дори след като не им станат продължаваме с молебни клетви, толкова ненужни и толкова незначими като махленски вестник Защо даваме любов на тези, които не заслужават но не приемаме такава, от тези които най-силно ни я дават и дори да се опитваме противното- не става и след това опровергаваме добрите си същности с други добротетели и не щете ли – после пак се определяме като индивиди сърцати Прочетох някъде, че затова допринасят числата под които сме родени – имаше логика но после пак се запитах защо и те така са отредени Заслужава ли човек да взима с пот решения които едва оказват някакво влияние ала лекомислено да отмята дълбоките начинания? Предполагам поредната мистерия пораждаща обичайни страдания... ...Всеки порив към любов снет е от комбинация на безразличие и омраза Всеки порив към омраза снет е от комбинация на безразличие и любов Сякаш не мога да чувствам, виждам в себе си дърво което само на себе си е саботьор Едва ли бих мигнал дори с едното си око ако, да речем, вулкан избухне в близкия кръгозор а на човечеството отдавна обявих раздор В инвалидна количка съм, но вместо колела движат я преработени изкуствени чувства с които заедно преминаваме към следващото утре където свирим заучени тонове с неидентифициран инстурмент където краката ми пак са кубчета цимент но я почакай, нали затова съм в инвалидно превозно средство ? Е... ...Предполагам няма друго решение...