Аз съм роб на собствената си земя
живея в гнусна къща с основи от кал и дърва
но не прекарвам много време там
защото цялото мое ежедневие
е всекидневно подчинение
както и това на всичките ми сънародници
повечето вече жертва на
пряко физическо унищожение
По протежението на Румелия
обслужвам чужди интереси
абсолютно не по моя воля
а заплатата е съществуването ми
от постоянен интензивен труд
времето донесе ми артрит
но знам, че ако не се подчиня
получавам бесен удар от камшик
протрити са дланите ми
а краката – отекли, подути
но при опозиция или опит за бягство
еничар ще пръсне главата ми
с турска пушка
Не се вижда в тунела светлината
а на хоризонта спасение
едва ли ще дойде някога
а на всичкото отгоре
баба ми ми разправяше
за същото подтисничество
дори и през нейното детство
можеш ли да си представиш?
Векът е шестнадесети
а животът ми е на края си
остава ми само да се моля
да падне Султан Сюлейман
и да пожелая свободата
на българския народ
отивам си....сбогом....
Преродих се в нов живот, четири века след това
с позитивна надежда за цялата моя страна
за щастие свободна от турци с помощта на руснаци
или поне така казваха и изглеждаше на първи поглед
но същите бяха оставили след себе си
нещо много неприятно
как е възможно, по дяволите
след всичките пет века сега сме жертва
на друг вид крепостничество
на разположение на социалистки интереси
сега ликвидират интелектуалци
по-лесно за да ни управляват
с препълнени народни затвори
а който дръзне да развее юмрук -
отчуждение в лагер за принудителен труд
едни в Сандански, други – в Поручик Чунчево
толкова време тук как съм живял
нямам представа, просто не знам -
всекидневно с посърнала глава
докато те се радват на власт
веейки червени знамена
по централно градски паради
веднъж завинаги вече трябва да се сложи край
определено дошло е време за окупация
От ухо на ухо и от уста на уста
също и препратки на конспиративни писма
разпространихме новината дори и сред малцинства -
за националната кауза обединихме се в горяни
с времето се разрастнахме до стотици хиляди
из цяла България
Бунтът ни почти постигна целта си
местната група, за да оцелеем по-лесно
се съгласихме нелегално
на друго място да ни закарат
но ни измамиха подлите държавници
оказаха се агенти
Сега осъден съм на смърт и съм гневен
пак в позиция на молба
дано братята успеят
в движението на неспирна реолюция
В още по-ново време пак съм
надявам се, последна инкарнация
а годината е две хиляди и двадесета
отървали сме турска власт
няма ги и лагерите
но сънародниците ми не знаеха как
да се възползват от свободата си
което стана на безредия основен породител
Те бяха позволили на
поклонници на социализъм
и останки от османизъм
животи да контролират
зад паравана, скришно, все още
изнасилвайки нашата мила родина
Партии социалистически
и ромски председатели
и всички от тях с лозунги
за бъдеще по-добро, приели за даденост
едва ли не хилядолетното робство
Продължителни мирни протести
с години не помогнаха и вече
на всички ни беше дошло твърде много
Поех инициатива и заехме се сериозно
социални мрежи, периодични срещи
и публични речи, нямаше връщане назад
на идеята никой не попречи
Осъществи се подготовка
организирана с месеци
Почти всички въоръжение бяхме
правителството не знаеше какво го чака
понеже и подкупната полиция ние надброявахме
но този път беше тайно, наш беше параванът
За последно сетихме се за свирепите измами
и цялата експлоатация и с мигновена скорост
появихме се всички на площада
С взлом нахлухме в народното събрание
без вече никаква пощада
отстранявайки бързо пазачи. КРАЙ!
Този път ние бяхме палачите
изнамерихме всички лъжливи депутати
Някои си бяха по домовете, но
знаеха, че и тях същото ги грозеше
Седмица на офанзива зловеща
дори животи изгубихме, но освободихме се
от на новото време владетелите
изтъквайки истината им
с примитивна инквизиция
Покрай цялото преустройство издигнахме
собствено събрание народно
и сещаме се с гордост
за бунтовете на хората
Най-накрая успях, през трите епохи
да ни видя СВОБОДНИ!