ABSTACT - По пътя на освобождението / Po pytq na osvobojdenieto lyrics

Аз съм роб на собствената си земя живея в гнусна къща с основи от кал и дърва но не прекарвам много време там защото цялото мое ежедневие е всекидневно подчинение както и това на всичките ми сънародници повечето вече жертва на пряко физическо унищожение По протежението на Румелия обслужвам чужди интереси абсолютно не по моя воля а заплатата е съществуването ми от постоянен интензивен труд времето донесе ми артрит но знам, че ако не се подчиня получавам бесен удар от камшик протрити са дланите ми а краката – отекли, подути но при опозиция или опит за бягство еничар ще пръсне главата ми с турска пушка Не се вижда в тунела светлината а на хоризонта спасение едва ли ще дойде някога а на всичкото отгоре баба ми ми разправяше за същото подтисничество дори и през нейното детство можеш ли да си представиш? Векът е шестнадесети а животът ми е на края си остава ми само да се моля да падне Султан Сюлейман и да пожелая свободата на българския народ отивам си....сбогом.... Преродих се в нов живот, четири века след това с позитивна надежда за цялата моя страна за щастие свободна от турци с помощта на руснаци или поне така казваха и изглеждаше на първи поглед но същите бяха оставили след себе си нещо много неприятно как е възможно, по дяволите след всичките пет века сега сме жертва на друг вид крепостничество на разположение на социалистки интереси сега ликвидират интелектуалци по-лесно за да ни управляват с препълнени народни затвори а който дръзне да развее юмрук - отчуждение в лагер за принудителен труд едни в Сандански, други – в Поручик Чунчево толкова време тук как съм живял нямам представа, просто не знам - всекидневно с посърнала глава докато те се радват на власт веейки червени знамена по централно градски паради веднъж завинаги вече трябва да се сложи край определено дошло е време за окупация От ухо на ухо и от уста на уста също и препратки на конспиративни писма разпространихме новината дори и сред малцинства - за националната кауза обединихме се в горяни с времето се разрастнахме до стотици хиляди из цяла България Бунтът ни почти постигна целта си местната група, за да оцелеем по-лесно се съгласихме нелегално на друго място да ни закарат но ни измамиха подлите държавници оказаха се агенти Сега осъден съм на смърт и съм гневен пак в позиция на молба дано братята успеят в движението на неспирна реолюция В още по-ново време пак съм надявам се, последна инкарнация а годината е две хиляди и двадесета отървали сме турска власт няма ги и лагерите но сънародниците ми не знаеха как да се възползват от свободата си което стана на безредия основен породител Те бяха позволили на поклонници на социализъм и останки от османизъм животи да контролират зад паравана, скришно, все още изнасилвайки нашата мила родина Партии социалистически и ромски председатели и всички от тях с лозунги за бъдеще по-добро, приели за даденост едва ли не хилядолетното робство Продължителни мирни протести с години не помогнаха и вече на всички ни беше дошло твърде много Поех инициатива и заехме се сериозно социални мрежи, периодични срещи и публични речи, нямаше връщане назад на идеята никой не попречи Осъществи се подготовка организирана с месеци Почти всички въоръжение бяхме правителството не знаеше какво го чака понеже и подкупната полиция ние надброявахме но този път беше тайно, наш беше параванът За последно сетихме се за свирепите измами и цялата експлоатация и с мигновена скорост появихме се всички на площада С взлом нахлухме в народното събрание без вече никаква пощада отстранявайки бързо пазачи. КРАЙ! Този път ние бяхме палачите изнамерихме всички лъжливи депутати Някои си бяха по домовете, но знаеха, че и тях същото ги грозеше Седмица на офанзива зловеща дори животи изгубихме, но освободихме се от на новото време владетелите изтъквайки истината им с примитивна инквизиция Покрай цялото преустройство издигнахме собствено събрание народно и сещаме се с гордост за бунтовете на хората Най-накрая успях, през трите епохи да ни видя СВОБОДНИ!