RapaNizze` - Пътеката (The trail) lyrics

1-ви куплет: И този ден вече отмина лутам се по тази пътека , втора година от най-тежката зима, до най-шибаното лято момчето което беше , за другите непознато, знаеш това съм аз , червени очи лицето ми и всичките пиявици останали в сърцето ми ръцете загрубели , косата ми побеляла застанал на ръба си , и вълната не го видяла, ме прегърна със своите дяволи на депресия слагаха ми във ръцете хапчета агресия, червени и сини изкореняващи дървета а казаните думи превърнати в остриета , ме пробиват оставайки белези ми по тялото за да може някой ден да забравя началото , пред огледалото си вече изпитвам апатия защото в него , всеки ден ме гледа непознатия, останах статия забравена и стара докато бързо минаваха дните си в календара , листата надолу падат, побъркани световете защото във този объркани са цветовете Припев: Ръцете ми начупени косите побелели хората от снимките вече са изветрели По пътеката която ме създаде защото вече няма връщане назаде Ръцете ми начупени косите побелели хората от снимките вече са изветрели По пътеката която ме изяде защото вече няма връщане назаде Втори куплет: втори дубъл, и отровата беше във мене, по тази пътека изгубих прекалено много време , дреме богомолката , която ме държи в в капана и не мога да избягам, налага се да остана , за живота който се обърна надолу с главата, в търсене на работа всеки затваряше вратата , пред носа ми ножовете забити са във гърба ми , от същите тези хора забравили за гласъ ми , който вече изстина загубен във една година , не можейки да приема че дядо ми си замина ,не можейки да живея не можейки да заспивам защото винаги във сънищата си убивам себе си , и ножа вече застава в ръката, може би сега сънувам, кошмарите са в главата , не мога да бъда сигурен , начупени крилете , на тази птица която не може да разберете Припев: Ръцете ми начупени косите побелели хората от снимките вече са изветрели По пътеката която ме създаде защото вече няма връщане назаде Ръцете ми начупени косите побелели хората от снимките вече са изветрели По пътеката която ме изяде защото вече няма връщане назаде