[Verse 1] Има някой песни, дето няма да ми писнат и непременно си ги пускам, като съм потиснат Дарoве, кярове, радости и гадости Погубени младости, не изпитани сладости Семейството, основно, те обича безусловно и понякога глупака, който шепне ти любовно Ухото ти поема раздвоена поема с обема на усвоената тема, че си упоена И колко пъти през глава си се завивала свивала и с мисълта за някой си заспивала? Макар да си я подаваха като топка плажна тя говореше, че любовта е най-важна Не беше права и веднага се нацупи щом ѝ казах, че купидон едва ли ще ѝ купи дом Следното нещо все ми докарва притеснение "И най-големия тъпак има право на мнение" Дано се влюбя, докато сърцето ми е младо щот' ще стана дядо екзотичен като авокадо Върша нещата до средата със наслада така ми се пада, като съм се родил във сряда Няма място за безпокойство песнопойството е просто моето словесно свойство За жалост ми липсва цялост и не става да я компенсирам с престорена зрялост Най-много се боя от война и природни бедствия и престъпници, за които е нямало последствия Знаете ли какво е ирационален страх? Да, и аз не знаех, но преди време разбрах Няма да има ново начало дай ми 3 лева на цяло, брат ми, то се е видяло Там където е горяло може пак да се разпали децата да са добре, пък мене кучета ме яли [Verse 2] Нощите са дълги, дните ми са къси Често се случва да бия хора във съня си Не е толкова трудно да се живее без любов Останете със усмивка, аз бях Явор Тодоров