ПЪРВИ УДАР [Куплет 1] Стилът ми представлява нещо средно между Necro и 2, но без Jo добийте пълната представа.. От хляба ми корички сте последната ми трезвена събота вечер отсъства и от календарите на инките Убивам nerd МС-та само щом реша да пиша White slavery Познай леля ти кво ми прави, докато и държа каиша – нищо лошо На ринга съм Али, на тепиха – Колов т.е. батъл с мен ше знаеш боли Правя ти на сол кариерата като гол от центъра на Райс М'боли Тавата ти е фаул променяйки веднъж завинаги представите за понятието "провал" следователно се водиш „излишен“ Изчезнал безследно без да си бил шампион, като Боби Фишер А песните ти смешни са в тях има по-малко лирика отколкото във семплите на Гената... (Евала поети, евала поетика! Аа!) [Куплет 2] Скилът ми намерен е във бездна Взривявам хексоген на Опълченска че не ми се чака Сердика да седна и ви оставям по местата ви Възкресявам Джако и го запознавам със децата ти... във рапа ви съм нAй-добрия заедно с трима от Борово на фрийстайл сме imba с пънчлайни в рима колкото замръзнала вода излиза от ice машина за една година плюс повече случайности и от тотото Ивайло има 100х100, т.е. джип със такива гуми A ти си без крака и ако мислиш че си заслужил mic, брат в Чай Парк блей... С горещи шпори на ботушите съм каубоя от Уайт Харт Лейн, уо! Бюджета на „Хостел“ е главната причина за това че банките фалираха и не финансова, а ментална ви е кризата след като с вас буквално е написана нова глава от Испанската инквизиция ВТОРИ УДАР [Куплет 3] Овладявам левитацията, хоризонтален е скока преодолявам гравитацията и в обратна посока тръгвам и човека става човек Имах си красавица, но останах звяр и продължих да убивам в записвалнята.. Живота ми оправя се - коварен факт в известен смисъл щото който познава ме знае как съм зле орисан за доскоро изживявани и все още незабравени периоди вдъхновяващи среднощните анализи.. [Куплет 4] Казват Бог е в сърцата ни, т.е. Бог е кръв Ако господ е в децата ни, защо 1/7 зло е лъст? Забравете предразсъдъците! Дори и вяра не ни е нужна там закъдето тръгнали сме.. Паднали ангели с отрязани крайници скрит в ад тих свят отразявам на страници Очертавам си граници с безброй КПП-та но прекрачвам ги само когато не съм способен да седна [Куплет 5] Сънувам нелогично... все едно съм в реалността дори повече лишена от последователността Химера за физици, философи както и обикновени наивници, лаици откъм болки Едните са идиоти, другите забравени константно а ние за цялото пространство сме като звезди през телескопи Ако цепнатината не се запълни навреме превръща се в пропаст, способна да погълне и мен Не отричам позитивното, оставям го на другите и от камарата със плюсове извличам негативното Болни сме от треска за злато неспособни да различим основното човешко богатство Живота е константен и природата във нас е различни съдби, докато в гроба си не паднем.. орисани да чувстваме каквото ни попадне е безсмислено да пишем мемоари с Аурора Диаманте А що се отнася до истината – тя е безплатна...