„Камък”
(припев х2)
Беше ден
и честно да ти ка'а
Няма хубава написана вест от тогава
Когато пустата истина блесна като в храм
И задуха като писък, отнесе тоя камък
[F-act]
Имахме всичко – пот в планината с количества
Изхабих ли си смеха? явно тя ше понаднича пак
Пича ся си пийва там, хрипа, че му липсва тя
Двайсе дена няма, камък, я си провери часа
Дните са мъчителни, следите са
величества, които искам на парчета задължително
в черни пликове сортирани
фризера ми пълен е със тях
всички входове за прошка са блокирани
асфалтирани са чувствата ми под някаква улица
с ремонта си запушила е трафика на чудеса
гордо пушката ми дава свобода за двама
обикалям пиян града, падам като талпа
самогръмнах ли се, кво стана с мен
от мост падам, но отново от нощ става ден
но веднага стъмни ли се, не прощаваме
от мост падам, но отново от нощ става ден
(припев х2)
[F-act]
И като взема едно рамо от аверите
И музиката дава го, здраво катериме
Усещам си тялото сякаш ги няма бариерите
От надежда до младост напряко, прескачам панелите
Не са в носа батериите, но точно затова
Първо са ми целите, а умората я няма
С още малко рап ставам първолак с вяра
още малко трап и вадя от върколак – звярът
паветата хвърлям като шамар с ръкавица
съдбата да му мисли, аз съм сам на тепиха
напред
и на всички, които участват с частица
благодаря и пращам голяма усмивка
дали съм щастлив до безкрая?
Създател на моментите, в които друго нищо не ти трябва
И всеки камък е част от моя вечен замък
Аз съм бомба а микрофона ми е известен като пламък (х5)
(втори припев х2)
Беше ден
и честно да ти ка'а
всяка хубава написана вест от тогава
до полуда стискам, и в бездна да пропадна
ме чуха да се поливам и ето ме порастнал