[Куплет 1]
Зад думите остават изгубени моите писъци душевни
Чувства, сподавени мисли, оставени в тъмното и после взети
Истории, спомени, дълбоко заровени в подсъзнателни корени
Някои огнени, други изгонени, но още от болката водени
"Помниш ли" - казва ми душата и разказва
Какво очите виждат щом слънцето залязва
Дали само наказва за грешките вече отдавна отминали
А надеждата дали се отказва пред чувствата изстинали
Но май завинаги...
[Припев]
А музиката дава ми пак силата да дишам
А музиката дава ми пак силата да дишам
А музиката дава ми пак силата да дишам
И да не спирам аз след мечтите да тичам
[Куплет 2]
В морета от сълзи вилнеят тези мои бури душевни
И на фона изчезват истинските моменти толкова ценни и вълшебни
Дребни проблеми, най-вече от общия неуспех уголемени
Повечето около мен са променени, озлобени, а не с чистотата дарени
Все още дерзая, опитвам се цялата болка да скатая
Знам, на небето има усмивка - баща ми ме гледа от рая
Но пътят е дълъг и труден, а аз съм изгубен в този сън толкова чуден
Злоба в сърцето, сълзи в очите ми пречат да бъда буден
Да бягам от този кошмар, да търся светлина от фар
И да вярвам, че не е илюзия, че на живота съм господар
В душата божествен дар, чувствата оживяват в картини
А сърцето все още едва диша, за да изпее тези рими...
[Припев х2]
А музиката дава ми пак силата да дишам
А музиката дава ми пак силата да дишам
А музиката дава ми пак силата да дишам
И да не спирам аз след мечтите да тичам