Умълчано небе и замъглена светлина
студени пламъци затварят всяка мисловна врата
Остават отвън, а вътре – прогледна тъмнина
едно такова безразличие помества планина
Все едно гръден кош – синева
а в нея замръзнал облак, сърцевиден, 12-сантиметров
Нямам вече и ръце, защото липса на енергия
парализира ги съвсем
какво остава до пръстите – изяде ги ноцебо
Погледнах луната и видях главният виновник -
заразила ме е със своите будуващи нощем
пипала отровни, черпещи сила
от кора, мантия и ядро
покриват тропосферата с тъмносиньо платно
Изстинал мъртвец до кости, инсомния ме гложди
запушва всяка чакра, прави чувства невъзможни
Гледам лястовици с размаси разкошни
а отивам под земята – сам си правя разкопки. (х2)
Не се усеща времето кога минава
понеже произволни мисли мисълта ти задяват
в черни дупки попада
от полунощ та чак докато слънцето изгрява
Лунни въздействия и силни мечти
или мисли, зациклени, еднакви като полимери
не позволяват да се отпусне системата нервна
Студени пламъци протриват съзнанието ми като пемза
Пиша това в 5 сутринта, в лявата ръка с фенер
изгревът осветява пейзажа под ъгъл определен
така че всичко изглежда като от театър сцена
но някак подредена, преди
да е почнало представлението
На реални събития – изкуствена интерпретация
схващаш ли ?
Изстинал мъртвец до кости, инсомния ме гложди
запушва всяка чакра, прави чувства невъзможни
Гледам лястовици с размаси разкошни
а отивам под земята – сам си правя разкопки. (х2)
16/32
Студени пламъци завладяват съзнанието ти