В слабините бит и по пътя - немил
твърд дефицит, но в душата - тротил
ураган срещу мен, но вървя победил
паравам разрушен, ясно съм се открил
тегло на вселена, но и него разбирам
от народ заблуден, нека съм отшелник
Бос, по лава вървя поне пет километра
жарава гася, само поглед изстрелвам
планина върху мен, но главата не свеждам
не виждам пътека, но знам, че отвежда
на място, където мечтите разглеждам
Така, както трябва, нещата нареждат се
винаги, само вярвай в себе си
Земята се отвори и погълна вътре
неуките хора в един ментален холокост –
фронтален масов гроб, където всички затвори
и псевдогерои и техните измислени роли
Някои го нарекоха война трета световна
а пък други – разместване на земни полюси
или денят на страшен съд
Оживелите бяха толкова, че стигаха, за да
напълнят автобус и всеки от тях
четеше и изследваше хрониките на будния!