Случвало ли ти се е да виждаш реалността
като размит пейзаж, грозно прерисуван
но на щастлив да се преструваш?
Да си черна бездна –
за страданието на планетата – резервоар?
Да си изгнаник, молещ се пред олтар
но и от него да си отритнат
пораждайки апокалипсис
заради негативната си аура?
Да долавяш тъпи вибрации от остатъчен звук?
Да си илюстрация
на обърнати наобратно черни пулсации
а те да са тези на собственото ти сърце
в най-изолираната стая
подобно на дискотека във вакуум?
Превръщам това в ултиматум
когато съм вътрешно мъртъв
усвоявайки левиаторство
над тяло духовно, посърнало
и се връщам обратно към
въпросителна фаза
сякаш нова енигма
на хоризонт се задава
Бил ли си черен катран
залепен за озонова сфера
под форма на налеп
нарушавайки фината й повърхност
подобна на тази на опал?
Дали си притежавал античен
речников запас на разположение
но граматична инфлация
го е принизила до безценица?
Вярвал ли си повече от хилядолетие
в глобална заблуда като тезата на Птоломей
опровергана като грешна -
доказателство на Коперник
Бил ли си дълго време граден
като огромен ледник
но за минути разтопен от внезапна лава?
Дали ти се е повръщало
от собственото ти съществуване
при това без възможност
да се освободиш от този обект?
Може би не, но най-вероятно да!
Бил ли си въздух в изолирана
двуметрова, квадратна стая?
Това не са риторични въпроси
а аматьорска поетична форма
сподели, както можеш
ако изобщо имаш отговор...