Искам просто да избягам от себе си
да сляза от колата на вечните белези
и окося моравата, лишена от прелести
но превозното средство е със заключени врати
Искам просто да избягам от себе си
да сляза от колата на вечните белези
и окося моравата, лишена от прелести
но това ти превозно средство е със заключени врати
напук на автомобилните технологии – без механизъм
и затова тогава сякаш ме обзема фанатизъм
за неспирна работа с косачката
Ровя още по-навътре до на
проклетата машина платката
но няма откриваемост или е с разбъркани части
а дори и те са вече стъпкани миражи
Опитвам се да слагам стражи на замък, пълен с бандити
и да събирам по капка вода от
застинали сталактити в шепи
от японски водни мъчения, вече протрити
Защо по дяволите съм дърво в свят на термити
и защо емоции се въргалят сини, подути и бити?
Но често разпъвам платно и драскам сини дъждовни капки
а те се превръщат в истински – мокрят листа и носят ми пратки
също така влизат и с термитите в схватки
дървото се разпилява на стотици
коркови тапи и също се включва в тях
И с остър замах развях разпокъсан флаг от ветровете на Тангра
които в последствие отново погубиха нестабилната ми осанка
Вместо да се занимая с моравата, лишена от прелести
натоварен, полегнах за следобедна дрямка
Събуди ме разгневено небе с отекващи гърмежи
а на нощното шкафче – картина на светкавици с рамка
И мисля, че незрялост и инфантилност
бяха пълнежите на цялата тази агресивност
В крайна сметка не избягах от себе си
а изгубих се в себе си...
И знам, че думата, която тук си представи
бе „лабиринт“, но аз виждах
много разностепенни такива, не само един !
Защо по дяволите съм дърво в свят на термити
и защо емоции се въргалят сини, подути и бити
но често разпъвам платно и
драскам сини дъждовни капки
а те се превръщат в истински – мокрят листа и носят ми пратки
също така влизат и с термитите в схватки
дървото се разпилява на стотици коркови тапи и също се включва в тях