Едно писане към бъдещата теб
знам, че ще се съчетаем като Нът и Геб
Отдавна очаквам този скъп момент
Познавам те ... И то много добре
виждам отражението ти у всяко нощно небе
но само отражение засега, а то не е достатъчно
Именно затова аз с нетърпение чакам
и ако в книгата на живота
всяка страница отговарвя на човек
се надявам от новия раздел заедно да я дочетем
Едни и същи от първородните източници
на противоположна материя
тоест знам, че ти също пишеш това
Две половини, разпръснати по света
на които предстои кохерентно съчетание
с допирна точка, до която само времето е фактор
Ех, да можех с теглич бъдеще време да докарам
но защо да не мога, той се крие в мен
Времето е само възприятие
изградено в нас като препятствие
и ти си на не повече от крачка...
...Да, толкова малко разстояние
и затова усещам това твое божествено влияние
точно както небето целодневно наблюдава земята
отражения и резонанси, отгоре надолу и после обратно
Не съм те срещал дори, а така добре те познавам -
аз съм теб, а ти си мен – една втора от цяло
Обичам, когато те виждам непряко -
в очи на проповедници и в необуздани желания
често като знак не подминаваш
косвени срещи, сладки и краткотрайни
върху които окапали ириси бавно отмарям
и все пак оставам истински, когато го правя...
...Дали е правилно така -
да криеш от самия себе си вътрешните си стремежи
ти не го виждаш, както и никой около теб
но само с поглед изграждам реалистичен обект
и полупълен психопортрет
Вгледай се в съкровеното си отражение
и разбери за какво живееш
Нима си удовлетворен от тази груба реалност?
И не говоря за изход с наркотици...
Нима забрави на какво сме способни?
Нима остави съдбата да те събори?
Нима занемари всичките си опори?
Знам, че не е така, посрещни себе си
напук на всички правила
и с търпение се въоръжи
срещу вътрешната борба