ABSTACT - Абстрактни блянове / Abstraktni blyanove lyrics

Понякога ми се иска да бях тясноскроен да не чувствам топлина като от склад опожарен може би дори да не забелязвам нищо вместо да се впечатлявам до безбожие от всичко излишно Запознаваш се с някого, стискате си ръцете аз анализирам делата му, мисълта му дали в разцвет е? Това е просто котка - от света поредна находка а за мен е свръхразвито животно с нечовешка походка Илюзорни представи, за някои - просто реалност до период на пукащи стави и внезапна буквалност - само абстрактни примери за човешката радост, но въпреки това в очите ми чете се адска буквалност Порядъчност и еднаквост от сутрин до период на липса на разлика между открити и спуснати щори Седнал пред телевизора - слушател си, а той ти говори пикселизирано чудовище, налагащо окови ампутиращо всички мозъчни клетки, трансформирайки ги в роби - главната причина да не можеш дори да го осъзнаеш Поредното ми лирическо отклонение, но как да си го спестя след като всички възможни думи вече са изговорени и в същото време останали са милиони неща (за оповестяване) с бичове - лирически, отворени - членове на будното племе срещу закони посредством слова Понякога ми се иска да бях тясно скроен да не чувствам топлина като от склад опожарен може би дори да не забелязвам нищо вместо да се впечатлявам до безжбожие от всичко излишно Ходовете ми напълно съвпадат с тези на съдбата и двамата се движим паралелно по на битието дъската но дали не би било по-забавно ако окажа съпротива ако само за един момент сформирам офанзива ? По-скоро не, защото за този момент всичко се срива дъската се разпада, тоест изчезва всякакъв вид опора и моментално се връщаш към вече установената скучна и забравена диаспора Отново ставаш като придворен в царството на раздора и манипулацията пускаш котва, стабилно забиваща се в дъното без особена корелация на мозъчен артикул затъваш отново в течението на вечния цикъл