[Intro] Той Ñе изправи пред огледалото От там го погледна един човек, който Ñе Ñмееше Който ужаÑно Ñе Ñмееше "Ти Ñи пак ÑъщиÑÑ‚, ÑъвÑем ÑъщиÑÑ‚" "Дрехите не Ñа променили твоето лице" "Рнима ще променÑÑ‚ душата ти.. миÑлите ти.. обичта ти?" "Ðе, не, не.." "Ти не можеш да бъдеш друг оÑвен човекът, който Ñе Ñмее" [Verse 1] Какво оÑтава оÑвен, че Ñъм добре, да Ñе преÑÑ‚Ð¾Ñ€Ñ Ñ‰Ð¾Ð¼ ме измъчват неща, за които не мога да Ð³Ð¾Ð²Ð¾Ñ€Ñ Ð° от хорÑките проблеми, вече ми дойде до гуша Ðз отказвам да ÑподелÑм, 'щото нÑма кой да Ñлуша Ðз Ñъм Явор, ти Ñи ÑÑен, гръмоглаÑен Ñъм, опаÑен СъжалÑвам че хумора ми Ñ Ñ†Ð¸Ð½Ð¸Ð·Ð¼Ð¸ е подкваÑен Дори да Ñе изÑекнат върху мен и ме опрекнат ще Ð¿Ð¸Ñ Ð¾Ñ‚ рома докат' нервите ми не омекнат Стила ми не разбират, той е Бим-Бам-Буки Муцита ме номинират 'ко не им дам джуки ÐбÑолютно вÑеки ден, миÑÐ»Ñ Ñи за теб и мен Докато Ñме Ñлепи нÑма да получим happy end Познат Ñъм като личноÑÑ‚ безпорÑдъчна, загадъчна И против вÑÑк'ва музика отпадъчна Омразен, мазен гей, когато зърна Ñтавам като Орфей, не издържам да Ñе обърна Прощавам на тези, които не могат да оÑъзнаÑÑ‚ защо бÑгам от това, за което другите мечтаÑÑ‚ Виж ти, кой да предположи... че аз ще карам да наÑтръхват много женÑки кожи Ðаправил Ñи ми шарж - марш, ходом МоÑÑ‚ ангел хранител е ларж и е родом от Содом ХареÑва ми по женÑките пети да има токчета Човек е каквото Ñде, зат'ва закуÑвам рогчета "Явчо, бре, чети" Явчо не чете Ргледа да играе докат' още е дете Време Ñе мина, изÑтина, Явчо пораÑна и Ñтарата опаÑна мъдроÑÑ‚ вече му е ÑÑна УдоволÑтвието е плътÑко, Ñ€Ñдко Ñлушам гръцко Скромен във живота, а във рапа хвалипръцко Ð¡ÑŠÑ ÑƒÑ…Ð°Ð½Ð¸Ðµ кокоÑово Ð²ÑŠÑ€Ð²Ñ Ð¸ Ð»Ð°Ñ„Ñ Ð½Ð¾Ñово така, че да ме чуÑÑ‚ чак до Ð¡ÑŠÑ€Ð±Ð¸Ñ Ð¸ КоÑово С дупе абаноÑово е новото ми либе ПоÑÑгам да Ñ Ð¿Ð¾Ð³Ð°Ð»Ñ, Ñ‚Ñ Ð¼Ð¸ вика "Къв Ñи ти бе?" Ðе Ñмей да ме наричаш мизантроп Влизам дроб, много време бÑÑ… на пеÑимизъм роб ИÑках да Ñъм като тези от горните клаÑове и Ñе превърнах в един от непокорните глаÑове Имам чувÑтвото, че нÑкои Ñе ÑтараÑÑ‚ твърде много, за да ги наричам хора на изкуÑтвото "Хубави Ñте, но Ñте мазни" продължи МалкиÑÑ‚ Принц и тази миÑъл го подразни Щом така е било пиÑано, ÑмÑтам да го Ð¸Ð·Ñ‚Ñ€Ð¸Ñ Ðко виното е киÑело, ÑмÑтам да го Ð¸Ð·Ð¿Ð¸Ñ [Outro] "Ðз идвам да ви ÑÑŠÐ¾Ð±Ñ‰Ñ ÐµÐ´Ð½Ð° новина... ЧовешкиÑÑ‚ род ÑъщеÑтвува" "..казвай ми вандал... туй име аз напълно заÑлужавам" "Така е... Ñ Ð´Ð¾Ñта критично око, гледаха ме вÑички оÑтанали"